- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…
Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.
— Хайде, Сивушке! Стани! Виж, Белчо ти се смее. Стани! Не шегувай се, мила… я виж колко е ровка земята — само за оране!
От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.
— подвиква Боне и със страх гледа как кравата му все повече се уморява и губи сили.
- Не ти се сърдя, дъще. Знаеш моята дума. Не съм господар на сърцето ти. Избраният от тебе юнак ще бъде и от мен избран.
— Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке! Сърцето ти плаче, миличка.
“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.
Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените ѝ недра.
Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.
Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, ??????? готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.